хубав
хубав (български)
| ед. ч. | м. р. | ху·бав | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ху·ба·вия | ||
| пълен член | ху·ба·ви·ят | ||
| ж. р. | ху·ба·ва | ||
| членувано | ху·ба·ва·та | ||
| ср. р. | ху·ба·во | ||
| членувано | ху·ба·во·то | ||
| мн. ч. | ху·ба·ви | ||
| членувано | ху·ба·ви·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Красив на външен вид. Хубава жена.
- Който има много положителни качества. Хубава кола, черна!
- Нравствено добър. Хубав човек е, никога не отказва да помогне.
- С добър вкус, вкусен. Хубава наденица.
Етимология
От новобълг. хоубавъ (ХVІІ в.). Произходът на думата е от новоперс. خوب /xub/ „хубав“ (< иран. *hu-apah- „добродетелен“, срв. авест. huuāpah-, согд. (ман.) xwp „добър“, ст.-инд. svápas- „изкусен, работещ добре“). В български проникнала по всяка вероятност през Средните векове от куман. ghub „хубав“ (CCum.), от нперс.
Фразеологични изрази
Синоними
- разхубавен, красив, красен, гиздав, напет, приятен, мил, прелестен, прекрасен, очарователен, привлекателен, възхитителен, ненагледен, великолепен, изящен, грациозен, живописен
- доброкачествен, добър, сполучлив
- достатъчен, изобилен, богат
- отличен
- чуден
- любезен, симпатичен
- светъл, сух, слънчев, чудесен
- сладък
- стегнат, издокаран, изтупан
- доблестен, внушителен, представителен, величествен, добре сложен, елегантен
- ясен, благоприятен, обещаващ, с добри перспективи
- четлив, чист
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
разхубавявам, нахубавявам, хубост, хубавина, Хубавена
Превод
|
|