хмел
хмел (български)
ед.ч. | хмел | |
---|---|---|
непълен член | хме·ла | |
пълен член | хме·лът | |
мн.ч. | хме·ло·ве | |
членувано | хме·ло·ве·те | |
бройна форма | хме·ла | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Увивно тънкостеблено растение, използвано в производството на пиво (Humulus lupus).
Етимология
Най-старо споменаване е старорус. хмель „хмел, хмелови шишарки, опиянение“ (Нач. рус. лет., 985 г., Полоцк. грам. 1330 г., Ник. панд.) Праслав. *хъmelь се възстановява въз основа на ср.гр. χούμελι „хмел“ (XIII в.). Стара заемка от езика на хуните или прабългарите, тъй като хмелът започва да се използва в пивоварството от източните фински и татарски племена и е пренесен в Европа по време на Великото преселение на народите. В полза на това говори фактът, че още през 8 век думата се среща в староисл. humla, humall, англосакс. hуmеlе, ср.-лат. humulus „хмел“. Сродни форми: чув. хăмла „хмел“, хак. хумнах „шишарка на бор или хмел“, старотюрк. qumlaq „хмел“. Слав. форма е заета през ст.-осет. *xumælæ, съвр. хуымæллæг „хмел“, което отразява тюрк. диал. форма с вмъкнато -а-: *xumalaɣ < *qumlaq, подобно на осм.-тур. kalabak „шапка“ < kalpak. Обяснението на осет. форма *xumælæ от иран. *xaōma-ārya- „арийска хаома (ритуална опияняваща напитка)“ (Абаев, Трубачев) се основава на погрешното възприемане на значението хмель „опияненяваща напитка“ в рус. и укр. като първоначално и е в очевидно противоречие на значението „шишарки“, липсата на знач. „опиянение“ в осет. и в крайна сметка в липсата на подобна изафетна форма в староинд. или авест. език.
Фразеологични изрази
Превод
|
|