хляб
хляб (български)
ед.ч. | хляб | |
---|---|---|
непълен член | хля·ба | |
пълен член | хля·бът | |
мн.ч. | хля·бо·ве | |
членувано | хля·бо·ве·те | |
бройна форма | хля·ба | |
звателна форма | хле·бе |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Печиво, приготвяно от пшенично или друг зърнено брашно, вода, мая и сол. Основна храна в България и Европа.
Етимология
От старобългарската дума хлѣбъ. Същият правопис е запазен до 1945 т. Стара заемка от германските езици - сравни с гот. hlaifs, староисл. hlėifr, откъдето произлизат и фин. lеiрä „хляб“ и латв. klaips „кравай“.
Фразеологични изрази
- Изкарвам си хляба. Работя, за да получа средства за прехраната си.
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Хлебче, 'леб.
Производни думи
Хлебар, хлебарница, хлебарка, хлебен (хлебна мая), захлебвам.