хипокризия
хипокризия (български)
ед.ч. | хи·пок·ри·зия | |
---|---|---|
членувано | хи·пок·ри·зи·я·та | |
мн.ч. | хи·пок·ри·зии | |
членувано | хи·пок·ри·зи·и·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
двуличие
- Отрцателно морално качество или социално явление, характеризиращо се с грубата намеса в личния живот на другите.
Етимология
От гръцки υποκρισία, което значи престореност, лицемерие, фарисейство, притворство, двуличие. В древногръцкия театър актьорът се е наричал υποκριτής.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- лукавство, лицемерие, интригантство, ехидност, подлост, коварство, вероломство, хитрост
- лицемерство, притворство, лицеприятие, угодничество, ласкателство, неискреност, престореност, двуличие, маска, фалш, измама, подлост, скритост, прикритост, фарисейщина, тартюфщина
- мазност
- неоткровеност, езуитщина
- нечестност, невярност, вероломство, изневяра, подкупничество, продажност
- преструвка, симулация