химикал
химикал (български)
ед.ч. | хи·ми·кал | |
---|---|---|
непълен член | хи·ми·ка·ла | |
пълен член | хи·ми·ка·лът | |
мн.ч. | хи·ми·ка·ли | |
членувано | хи·ми·ка·ли·те | |
бройна форма | хи·ми·ка·ла | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Получен по химически път препарат.
- разг. Пълнител за писане, зареден със специално мастило.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|