харч
харч (български)
ед.ч. | харч | |
---|---|---|
непълен член | хар·ча | |
пълен член | хар·чът | |
мн.ч. | хар·чо·ве | |
членувано | хар·чо·ве·те | |
бройна форма | хар·ча | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Разход (на пари).
Етимология
Заемка от араб.-перс. خرج (xarǯ) „разходи“ през турски harc. Думата е засвидетелствана и в ср.-перс. harg „дан, дължимо“, и в кавк. езици: груз. xarǯi „разход“, сван. xarǯi „храна, вечеря“, осет. xarʒ, xarz „разход“, чеч. xarž „разход, дан“, рус. харчи „дължимо, храна“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
разноски, разход, масраф, издръжка