харман
харман (български)
ед.ч. | хар·ман | |
---|---|---|
непълен член | хар·ма·на | |
пълен член | хар·ма·нът | |
мн.ч. | хар·ма·ни | |
членувано | хар·ма·ни·те | |
бройна форма | хар·ма·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
мн. хармани, (два) хармана, м. 1. Истор. Равен кръгъл терен, върху който се е вършеело в миналото с диканя; гумно. Всички са на хармана. 2. Количество снопи, които се вършеят наведнъж, и количеството получено зърно. 3. Време, когато се вършее; вършитба. Запознаха се по харман. 4. Спец. За тютюн – смес от сортове, за да се получи специален аромат.
Етимология
Фразеологични изрази
# правя на харман "стъпвам, унищожавам, разпилявам"
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
харманка ж. "вършачка", харманлък 1. "място за вършитба" и 2. МИ, сега село Дъбовник, хармански прил., харманджийски прил. "време подходящо за вършеене" 1972, Харманджия прозв., ФИ Харманджиев, МИ Харманли град.