хан
хан (български)
ед.ч. | хан | |
---|---|---|
непълен член | ха·на | |
пълен член | ха·нът | |
мн.ч. | ха·но·ве | |
членувано | ха·но·ве·те | |
бройна форма | ха·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
Етимология
- тур. han „страноприемница“ < перс.
- старобълг. канъ „владетелска титла“. Сродни думи: старотюрк. qan „владетелска титла“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|