фуга

фуга (български)

фуга ±

ед.ч.		фу·га
	членувано	фу·га·та
мн.ч.		фу·ги
	членувано	фу·ги·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Муз. Най-сложна форма на полифонично музикално произведение, изградено върху последователно повторение на една музикална тема от няколко гласа.
2. Дълга и тясна вдлъбнатина или изпъкналост между зидани тухли, плочи, камъни и под.

Превод

английски: fugue joint, gap гръцки: φούγκα, φυγή αρμός испански: fuga ranura италиански: fuga commessura, giuntura

немски: die Fuge die Fuge, die Naht руски: фу́га стык турски: füg kertik френски: fugue joint