фира
фира (български)
ед.ч. | фи·ра | |
---|---|---|
членувано | фи·ра·та | |
мн.ч. | фи·ри | |
членувано | фи·ри·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
- Част от стока, която не може да се използва; остатък. От ореха направиха 5 кубика дъски и два кубика отидоха фира.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|