ферман

ферман (български)

ферман ±

ед.ч.		фер·ман
	непълен член	фер·ма·на
	пълен член	фер·ма·нът
мн.ч.		фер·ма·ни
	членувано	фер·ма·ни·те
бройна форма		фер·ма·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Ферманът е официален дοкумент, декрет, указ, упълномощаване на суверена (владетеля) в някои исторически ислямски страни като Османската империя, Империята на Великите Моголи и Иран при шах Реза Пахлави. Документът се подписва лично от суверена или от неговия министър. Думата произлиза от персийски: فرمان, farmân и означава декрет или нареждане. Използва се в османски и новотурски език: ferman. В Османската империя ферманите са често използвани в държавната администрация. Те винаги носят печата (турата) на падишаха, което ги прави още по-ценни документи. Най-известният ферман в българската история е султанският ферман от 28 февруари 1870 година, с който е учредена Българската екзархия.

В разговорния български език често с думата „ферман“ се наричат дългите и подробни документи, както и случаите на обширно и често отегчително многословие.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

дълго скучно писмо, дълга скучна реч, тирада, дълъг пасаж