учител

учител (български)

учител ±
ед.ч.		учи·тел
	непълен член	учителя
	пълен член	учителят
мн.ч.		учи·те·ли
мн.ч.	членувано	учи·тели·те
бройна форма
звателна форма		учителю

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a

Човек, занимаващ се с учителска дейност; преподавател, педагог
Човек, обясняващ и доизграждащ дадени знания, но без да се занимава с учителска дейност. Пример: Константин ме учи на етикет;Константин е мой учител по етикет
Преносно Човек притежаващ големи знания и компетенция по дадена тема Пример: Пламен е истински учител по история

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

английски: teacher^(en), master^(en)
арабски: معلم^(ar)
арменски: ուսուցիչ^(hy)
африкаанс: onderwyser^(af)
белоруски: настаўнік^(be)
гръцки: δάσκαλος^(el)
датски: lærer^(da)
есперанто: instruisto^(eo)
естонски: õpetaja^(et)
иврит: מוֹרֶה^(he)
индонезийски: guru^(id)
ирландски: múinteoir^(ga)
исландски: kennari^(is)
испански: profesor^(es)
италиански: insegnante^(it)
китайски: 老师^(zh)
корейски: 선생님^(ko)
латвийски: skolotājs^(lv)
латински: magister^(la)
литовски: mokytojas^(lt)

немски: Lehrer^(de)
норвежки: lærer^(no)
персийски: معلم^(fa)
полски: nauczyciel^(pl)
португалски: professor^(pt)
румънски: profesor^(ro)
руски: учитель^(ru)
словашки: učiteľ^(sk)
словенски: učitelj^(sl)
сръбски: учитељ^(sr)
тайландски: ครู^(th)
турски: öğretmen^(tr)
унгарски: tanár^(hu)
фински: opettaja^(fi)
френски: professeur^(fr)
холандски: docent^(nl)
хърватски: učitelj^(sh), nastavnik^(sh), profesor^(sh)
чешки: učitel^(cs)
шведски: lärare^(sv)
японски: 先生^(ja)

Синоними

Сродни думи

Производни думи

Взето от „https://bg.wiktionary.org/w/index.php?title=учител&oldid=1130772“.