ухая
ухая (български)
Сегашно време | ухая |
---|---|
Мин. св. време | уха·ях |
Мин. несв. време | уха·ех |
Повел. наклонение | ухай |
Мин. страд. причастие | — |
Мин. деят. св. причастие | уха·ял |
Мин. деят. несв. причастие | уха·ел |
Сегашно деят. причастие | уха·ещ |
Деепричастие | уха·ей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип , несвършен
(класификация — )
Етимология
Заемка от рус. ухать при старобълг. ѫхати< *onхаti = *on- „воня, миризма“ + -xati под влияние на *duхati.
Фразеологични изрази
Превод
|
|