утопия
утопия (български)
ед.ч. | у·то·пи·я | |
---|---|---|
членувано | у·то·пи·я·та | |
мн.ч. | у·то·пи·и | |
членувано | у·то·пи·и·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
- благословено място; място с най-добро обществено устройство;
- умозрителна теория, неосъществим проект.
Етимология
от гръцки: οὐ - „не“ и τόπος - „място“, т. е. „не място“ или „място, което не съществува“. От името на измислен остров, описан в труд на Томас Мор.
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
утопичност, химера, фантазия, мечта, блян, идеал, нереалност