утоля
(пренасочване от утолялото)
утоля (български)
Сегашно време | уто·ля |
---|---|
Мин. св. време | уто·лих |
Мин. несв. време | уто·лях |
Повел. наклонение | уто·ли |
Мин. страд. причастие | уто·лен |
Мин. деят. св. причастие | уто·лил |
Мин. деят. несв. причастие | уто·лял |
Сегашно деят. причастие | уто·лящ |
Деепричастие | уто·лей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
(класификация — )
Насищам, задоволявам (обикн. естествена потребност).
Етимология
старобълг. оутолѭ, оутолити ἀναστέλλειν, καταστέλλειν, πείθειν „отбивам, потискам, убеждавам, успокоявам“ (Зогр., Асем., Супр., Клоц.). Сродни форми: сърбохърв. утолити, утолим „утихвам“, словен. toliti, tolim „сдържам, утолявам“, рус. толять, толю, утолять, утолю „утолявам“, укр. утолитися „наслаждавам се“. Сравнява се с лит. tilti, tylu „замлъквам“, tylėti, tyliu „мълча“, tyla „мълчание“, ст.в.нем., старосакс. stilli „тих“ (?), ст.-ирл. tu(i)lid, con-tu(i)li „спи“ (*toleiō), cotlud „сън“ (*kom-toli-tu-s).
Фразеологични изрази
Превод
|
|