устой
устой (български)
ед.ч. | ус·той | |
---|---|---|
непълен член | ус·тоя | |
пълен член | ус·то·ят | |
мн.ч. | ус·тои | |
членувано | ус·то·и·те | |
бройна форма | ус·тоя | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
ед.ч. | ус·той | |
---|---|---|
непълен член | ус·тоя | |
пълен член | ус·то·ят | |
мн.ч. | ус·тои | |
членувано | ус·то·и·те | |
бройна форма | ус·тоя | |
звателна форма | — |
|
|