униние

униние (български)

униние ±

ед.ч.		уни·ние
	членувано	уни·ни·е·то
мн.ч.		уни·ния
	членувано	уни·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Значение - състояние на слабо настроение, причинено от загуба на надежда или смелост .

Превод

английски: despondency, dejection, depression, damp, low spirits арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: αθυμία датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: abatimiento, desaliento, desánimo италиански: abbattimento, scoraggiamento, sconforto китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Bedrücktheit, die Schwermut, der Trübsinn норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: уныние словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: abattement холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• унилост, отпадналост, подтиснатост, подтиснат дух, депресия, безжизненост, омърлушеност, заспалост, слабост, безсилие, немощ, изнемощялост, омаломощение, неразположение
• отчаяние, обезверение, обезнадежденост, разочарование, обезсърчение, угнетение, угнетеност, печал, меланхолия
• скука, самота, усамотение
• безнадеждност, обезверяване
• махмурлук, препиване