униние
униние (български)
ед.ч. | уни·ние | |
---|---|---|
членувано | уни·ни·е·то | |
мн.ч. | уни·ния | |
членувано | уни·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
- Значение - състояние на слабо настроение, причинено от загуба на надежда или смелост .
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- унилост, отпадналост, подтиснатост, подтиснат дух, депресия, безжизненост, омърлушеност, заспалост, слабост, безсилие, немощ, изнемощялост, омаломощение, неразположение
- отчаяние, обезверение, обезнадежденост, разочарование, обезсърчение, угнетение, угнетеност, печал, меланхолия
- скука, самота, усамотение
- безнадеждност, обезверяване
- махмурлук, препиване