умълчавам
умълчавам (български)
Сегашно време | умъл·ча·вам |
---|---|
Мин. св. време | умъл·ча·вах |
Мин. несв. време | умъл·ча·вах |
Повел. наклонение | умъл·ча·вай |
Мин. страд. причастие | умъл·ча·ван |
Мин. деят. св. причастие | умъл·ча·вал |
Мин. деят. несв. причастие | умъл·ча·вал |
Сегашно деят. причастие | умъл·ча·ващ |
Деепричастие | умъл·ча·вай·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип ,
(класификация — )
Спирам да говоря, обикновено за по-продължително време. Всички се умълчаха.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Превод
|
|