уклончив
уклончив (български)
ед. ч. | м. р. | ук·лон·чив | |
---|---|---|---|
непълен член | ук·лон·чи·вия | ||
пълен член | ук·лон·чи·ви·ят | ||
ж. р. | ук·лон·чи·ва | ||
членувано | ук·лон·чи·ва·та | ||
ср. р. | ук·лон·чи·во | ||
членувано | ук·лон·чи·во·то | ||
мн. ч. | ук·лон·чи·ви | ||
членувано | ук·лон·чи·ви·те |
Прилагателно име, тип 76
извратлив, отклонен от определена основна, приета за праеилна линия във възгледи, политика (рус.)
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|