узурпирам
узурпирам (български)
Сегашно време | узур·пи·рам |
---|---|
Мин. св. време | узур·пи·рах |
Мин. несв. време | узур·пи·рах |
Повел. наклонение | узур·пи·рай |
Мин. страд. причастие | узур·пи·ран |
Мин. деят. св. причастие | узур·пи·рал |
Мин. деят. несв. причастие | узур·пи·рал |
Сегашно деят. причастие | узур·пи·ращ |
Деепричастие | узур·пи·рай·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 186, {{{ВИД}}}
(класификация — ?)
- заграбвам с незаконни средства власт или чужди пълномощия.
- Разг. Ирон. Занимавам със свои въпроси, без да дам възможност и на други.
Етимология
Фразеологични изрази
- Узурпирам властта без избори. Узурпирам директорското място.
- Узурпирали са го само хора от тяхната катедра, не мога да стигна до него.
Синоними
заграбвам, обсебвам, завладявам, турям ръка, открадвам, присвоявам, вземам
Превод
|
|