уд
уд (български)
ед.ч. | уд | |
---|---|---|
непълен член | уда | |
пълен член | удът | |
мн.ч. | удо·ве | |
членувано | удо·ве·те | |
бройна форма | уда | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 500
- остар. Телесен член, крайник.
- литер. Вътрешно Аз, его
Етимология
През старобълг. ꙋдъ от праслав. *udъ.
Фразеологични изрази
Превод
|
|