търмък
търмък (български)
ед.ч. | тър·мък | |
---|---|---|
непълен член | тър·мъ·ка | |
пълен член | тър·мъ·кът | |
мн.ч. | тър·мъ·ци | |
членувано | тър·мъ·ци·те | |
бройна форма | тър·мъ·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- Земеделско сечиво, в края на което има множество напречни на дръжката къси зъбци.
- Навързани рибарски кукички, които се влачат по дъното на водоема.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|