Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Етимология
старобълг. тръгъ ἀγορά „пазарен площад“ (Супр.). Праслав. *tъrgъ, u-основа (сърбохърв. трг „площад, пазар“, словен. trg, чеш., слов. trh „пазар“, пол. targ, г.-луж. torhośćo „пазар“). Първоначалното значение е „площад, място“, като *tъrgъ вероятно е сродна с *tъrgati „скубя, дърпам“ (виж тръгна), т.е. *tъrgъ означавало „открито, разчистено от растителност място“. Възможно е думата да е кръстосана по форма и значение с тюрк. turɣu ǯer „място, където може да се спре“, с развой „спирка за кервани“ (Räsänen, Neuphilol. Мitteil., 52, 193). Заета от руски в лит. turgus, латв. tirgus, старосканд. torg, швед. torg, дат. torv, фин. turku „пазар“, докато алб. tregë „пазар“ е от южнослав. Връзката с геогр. названия - венет. Tergeste „гр. Триест“, Opitergium местност на територията на Венеция - както с илир. tergitio „negotiator“ е съмнителна, понеже те могат да бъдат заемки от етруски.
Фразеологични изрази
Превод
Синоними
Сродни думи
Производни думи