тълкувател
тълкувател (български)
ед.ч. | тъл·ку·ва·тел | |
---|---|---|
непълен член | тъл·ку·ва·те·ля | |
пълен член | тъл·ку·ва·те·лят | |
мн.ч. | тъл·ку·ва·те·ли | |
членувано | тъл·ку·ва·те·ли·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | тъл·ку·ва·те·лю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
Тълкувател- Човек,който разсъждава върху дадено становище
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
изразител, интерпретатор, коментатор, изяснител, гадател