тщеславен
тщеславен (български)
| ед. ч. | м. р. | тщес·ла·вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | тщес·лав·ния | ||
| пълен член | тщес·лав·ни·ят | ||
| ж. р. | тщес·лав·на | ||
| членувано | тщес·лав·на·та | ||
| ср. р. | тщес·лав·но | ||
| членувано | тщес·лав·но·то | ||
| мн. ч. | тщес·лав·ни | ||
| членувано | тщес·лав·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
Който обича да се хвали.
Етимология
Думата е от руски произход.
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|