тръстика
тръстика (български)
ед.ч. | тръс·ти·ка | |
---|---|---|
членувано | тръс·ти·ка·та | |
мн.ч. | тръс·ти·ки | |
членувано | тръс·ти·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Кухостеблено високо растение, което расте край водна площ. (сем. Phragmites).
Етимология
Старобълг. тръсть, трьсть, трьстьѥ.
Праслав. *trъstъ и балт. форми са заемки от субстратен европейски език. Срв. старогръц. θρύον, θρύσιος „тръстика“.
Фразеологични изрази
като два стръка тръстика
Превод
|
|