трева

трева (български)

трева ±

ед.ч.		тре·ва
	членувано	тре·ва·та
мн.ч.		тре·ви
	членувано	тре·ви·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Ниско растение със зелено тънко стебло; 2. Гъста растителност по земната кора, покрита с растението.
2. Жарг. Ганджа, коноп, хашиш

Етимология

старобълг. трава (Син. пс.), но трѣва χόρτος, χλόη, βοτάνη „трева, злак, филиз“ (Зогр., Мар., Асем., Сав. кн., Син. пс., Син. тр., Супр.), праслав. *trava е обратно производна на *traviti „храня, употребявам“, травити σιτεῖσθαι „поглъщам“ (Супр.), старобълг. натровѫ, натроути ψωμίζειν, τρέφειν „храня“ (Син. пс.), бълг. тровя. Глаг. *traviti, *travjǫ (*trōu-) е каузатив от *truti, *trovǫ (< *trou-)) „потребявам“: срв. пол. truję, truć „употребявам, изтребвам, отравям“, д.-луж. tšuś, tšuju „губя“, сроден със старогр. τρώω „ранявам“ (*trou-). С удължаване на коренната гласна са *tryti, tryjǫ: цслав. трыти, трыıѫ τρίβειν, бълг. трия, старогр. τρūω „изтребвам“ (*trū-)

Превод

английски: grass арабски: حشيش арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: χόρτα датски: [[]] есперанто: herbo естонски: [[]] иврит: דשא индонезийски: rumput ирландски: [[]] исландски: gras испански: césped италиански: erba китайски: 草 корейски: 풀 латвийски: zāle латински: [[]] литовски: žolė

немски: Gras норвежки: gress персийски: [[]] полски: trawa (pl) португалски: erva румънски: iarbă руски: трава словашки: tráva словенски: trava сръбски: трава тайландски: [[]] турски: ot унгарски: fű фински: ruoho френски: herbe холандски: gras хърватски: trava чешки: tráva шведски: gräs японски: 草

Синоними

• билка, бурен, плевел, буренак
• морава, зеленина, ливада
• биле, лековито растение, подправка
• отровно растение, хашиш, опиум

Сродни думи

тревка Л. Каравел. 1866, Ел. Пелин 1915. натровя, отрова, отравям

Производни думи

тревен Супр. сб.; тревист; тревица Л. Каравел. 1866; тревник; тревнина; треволяк; треволига З.Стоянов - Записки.