топола
топола (български)
ед.ч. | то·по·ла | |
---|---|---|
членувано | то·по·ла·та | |
мн.ч. | то·по·ли | |
членувано | то·по·ли·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Етимология
цслав. тополь ж.р. λεύκη populus alba (Mikl. Lex.: 997). Във всички случаи свързана с лат. pōpulus ж.р. „топола“ и дисимилация на съгласните р-р > t-р. Латинската дума е заета и в алб., англ., нем., което не изключва и заемка в слав. Но срв. изт.-лит. tuopa „топола“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|