тока

тока (български)

тока ±

ед.ч.		то·ка
	членувано	то·ка·та
мн.ч.		то·ки
	членувано	то·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Метална или пластмасова рамка с езиче, която служи за закопчаване на колан, чанта, обувки.

Превод

английски: buckle, clasp арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: hebilla италиански: fibbia китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Schnalle норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: бля́ха, застёжка словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: boucle, fermoir холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

катарама, закопчалка, клипс, брошка

Производни думи

Съществително име, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

ток