текст
текст (български)
ед.ч. | текст | |
---|---|---|
непълен член | тек·с·та | |
пълен член | тек·с·тът | |
мн.ч. | тек·с·то·ве | |
членувано | тек·с·то·ве·те | |
бройна форма | тек·с·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Думата „текст“, произлиза от латинската дума „textus“ и означава „словесен строеж, езикова форма на писмено или устно произведение. Цялостен откъс от някое словесно произведение.“ БАН (2006) Речник на българския език. София АИ Марин Дринов.
Етимология
textus - lat.
Фразеологични изрази
Превод
|
|