тахометър
тахометър (български)
ед.ч. | та·хо·ме·тър | |
---|---|---|
непълен член | та·хо·ме·тъ·ра | |
пълен член | та·хо·ме·тъ·рът | |
мн.ч. | та·хо·мет·ри | |
членувано | та·хо·мет·ри·те | |
бройна форма | та·хо·ме·тъ·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 9
- Уред за измерване на скоростта на въртене (обороти — брой завъртания за единица време) на диск или вал в мотор или друга машина.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|