табиет

табиет (български)

табиет ±

ед.ч.		та·би·ет
	непълен член	та·би·е·та
	пълен член	та·би·е·тът
мн.ч.		та·би·е·ти
	членувано	та·би·е·ти·те
бройна форма		та·би·е·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Етимология

от турски - обичай

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: coutume холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• нрав, черта, характер, особеност, своеобразност
• традиция, обичай, навик