сърдя
сърдя (български)
Сегашно време | сър·дя |
---|---|
Мин. св. време | сър·дих |
Мин. несв. време | сър·дех |
Повел. наклонение | сър·ди |
Мин. страд. причастие | сър·ден |
Мин. деят. св. причастие | сър·дил |
Мин. деят. несв. причастие | сър·дел |
Сегашно деят. причастие | сър·дещ |
Деепричастие | сър·дей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 173, несвършен вид
(класификация — ?)
- Апатично или негативно отношение към обект,който провокира неприятни усещания.
Етимология
Не се среща в старобълг. паметници. Отименен глагол *sьrditi от праслав. *sьrdъ „сърце“ - срв. лит. širdis „сърце, чувство“, мн. ч. širdai „гняв, спор“. Интересно е да се отбележи и ИЕ образувание *k^red dheh1- „вярвам“, букв. „поставям сърцето си“: лат. crēdō „вярвам“, староинд. śrád dhā- „вярвам“, авест. zrazdāiti- „вярвам“, староирл. creitid „вярвам“.
Фразеологични изрази
Синоними
- разсърдвам, дразня, раздразням, възбуждам, нервирам, лютя, разлютявам, гневя, предизвиквам, ядосвам, разядосвам, разпалвам, озверявам
- огорчавам, докачвам, оскърбявам, обиждам
- раздразвам, досаждам
- навличам си гнева на
- тревожа, безпокоя, суетя се, оплаквам се, карам се
Превод
|
|