сърбин

сърбин (български)

сърбин ±

ед.ч.		сър·бин
	непълен член	сър·би·на
	пълен член	сър·би·нът
мн.ч.		сър·би
	членувано	сър·би·те
бройна форма		сър·би
звателна форма		сър·би·но

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Човек от основното население на Република Сърбия.

Етимология

ст.-сръб. срьбинь, срьблинь, ср.-гр. Σέρβιοι, Σέρβλοι, също г.-луж., д.-луж. serb „лужишки сърбин“, ср.-лат. Zribiа „Майсен“ (Хр. Козма Пражки). Праслав. *sьrbъ „слуга“, срв. пол. раsiеrb, рус., укр., белор. пасерб „доведен син“ (<*pa-sьrbъ). *sьrbъ е старина заемка от балк.-лат. (мегл.-рум.) *sirb „слуга“, срв. рум. şerb „крепостен селянин“, a şerbi „намирам се в положение на крепостен селянин“, мегл.-рум. sirbеs „служа“, sirbit „отруден, уморен“, от лат. servus „роб, слуга“.

Превод

албански:  (sq) английски:  (en) арабски:  (ar) арменски:  (hy) африкаанс:  (af) баски:  (eu) белоруски:  (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински:  (ka) гръцки:  (el) датски:  (da) есперанто:  (eo) естонски:  (et) иврит:  (he) индонезийски:  (id) интерлингва:  (ia) ирландски:  (ga) исландски:  (is) испански:  (es) италиански:  (it) каталонски:  (ca) китайски:  (zh) корейски:  (ko) корнийски:  (kw) латвийски:  (lv) латински:  (la) литовски:  (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски:  (de) норвежки:  (no) персийски:  (fa) полски:  (pl) португалски:  (pt) румънски:  (ro) руски:  (ru) самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки:  (sk) словенски:  (sl) сръбски:  (sr) тагалог:  (tl) тайландски:  (th) турски:  (tr) украински:  (uk) унгарски:  (hu) урду:  (ur) фински:  (fi) френски:  (fr) фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски:  (nl) хърватски:  (hr) чешки:  (cs) шведски:  (sv) шотландски:  (sco) японски:  (ja)