сърбин

сърбин (български)

сърбин ±

ед.ч.		сър·бин
	непълен член	сър·би·на
	пълен член	сър·би·нът
мн.ч.		сър·би
	членувано	сър·би·те
бройна форма		—
звателна форма		сър·би·но

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Човек от основното население на Република Сърбия.

Етимология

ст.-сръб. срьбинь, срьблинь, ср.-гр. Σέρβιοι, Σέρβλοι, също г.-луж., д.-луж. serb „лужишки сърбин“, ср.-лат. Zribiа „Майсен“ (Хр. Козма Пражки). Праслав. *sьrbъ „слуга“, срв. пол. раsiеrb, рус., укр., белор. пасерб „доведен син“ (<*pa-sьrbъ). *sьrbъ е старина заемка от балк.-лат. (мегл.-рум.) *sirb „слуга“, срв. рум. şerb „крепостен селянин“, a şerbi „намирам се в положение на крепостен селянин“, мегл.-рум. sirbеs „служа“, sirbit „отруден, уморен“, от лат. servus „роб, слуга“.

Превод

албански:  (sq) английски:  (en) арабски:  (ar) арменски:  (hy) африкаанс:  (af) баски:  (eu) белоруски:  (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински:  (ka) гръцки:  (el) датски:  (da) есперанто:  (eo) естонски:  (et) иврит:  (he) индонезийски:  (id) интерлингва:  (ia) ирландски:  (ga) исландски:  (is) испански:  (es) италиански:  (it) каталонски:  (ca) китайски:  (zh) корейски:  (ko) корнийски:  (kw) латвийски:  (lv) латински:  (la) литовски:  (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски:  (de) норвежки:  (no) персийски:  (fa) полски:  (pl) португалски:  (pt) румънски:  (ro) руски:  (ru) самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки:  (sk) словенски:  (sl) сръбски:  (sr) тагалог:  (tl) тайландски:  (th) турски:  (tr) украински:  (uk) унгарски:  (hu) урду:  (ur) фински:  (fi) френски:  (fr) фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски:  (nl) хърватски:  (hr) чешки:  (cs) шведски:  (sv) шотландски:  (sco) японски:  (ja)