съратник

съратник (български)

съратник ±

ед.ч.		съ·рат·ник
	непълен член	съ·рат·ни·ка
	пълен член	съ·рат·ни·кът
мн.ч.		съ·рат·ни·ци
	членувано	съ·рат·ни·ци·те
бройна форма		съ·рат·ни·ка
звателна форма		съ·рат·ни·ко

съратник-Човек, който споделя напълно дейността на друго лице; верен другар в работата които неби те предал за хляба

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

другар, сподвижник, съидейник, съмишленик, труженик