съратник
съратник (български)
ед.ч. | съ·рат·ник | |
---|---|---|
непълен член | съ·рат·ни·ка | |
пълен член | съ·рат·ни·кът | |
мн.ч. | съ·рат·ни·ци | |
членувано | съ·рат·ни·ци·те | |
бройна форма | съ·рат·ни·ка | |
звателна форма | съ·рат·ни·ко |
съратник-Човек, който споделя напълно дейността на друго лице; верен другар в работата които неби те предал за хляба
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
другар, сподвижник, съидейник, съмишленик, труженик