съдържател (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a

  1. Съд за съхраняване или превозване на предмети.
  2. Собственик или управител на място за обществен достъп (магазин, заведение, т.н.).

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: host, landlord, keeper, owner
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: der Inhaber, der Wirt, der Gastronom
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

  1. съд, поемник, резервоар, кутия, сандък, контейнер
  2. собственик, притежател, господар, стопанин, сайбия

Сродни думи

Производни думи