Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
мн. съглашения, ср. Взаимно съгласие, постигнато между две страни, обикновено с политически характер; споразумение. Тайно съглашение.
• Съглашението. Истор. Единството от Франция, Англия, Италия и др. държави като една от воюващите страни през Първата световна война.
същ.) споразумение, уговорка, условие, спогодба, контракт, трактат, договор, съгласие
(същ.) пакт
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
- английски: [[]]
- арабски: [[]]
- арменски: [[]]
- африкаанс: [[]]
- белоруски: [[]]
- гръцки: [[]]
- датски: [[]]
- есперанто: [[]]
- естонски: [[]]
- иврит: [[]]
- индонезийски: [[]]
- ирландски: [[]]
- исландски: [[]]
- испански: [[]]
- италиански: [[]]
- китайски: [[]]
- корейски: [[]]
- латвийски: [[]]
- латински: [[]]
- литовски: [[]]
|
- немски: [[]]
- норвежки: [[]]
- персийски: [[]]
- полски: [[]]
- португалски: [[]]
- румънски: [[]]
- руски: [[]]
- словашки: [[]]
- словенски: [[]]
- сръбски: [[]]
- тайландски: [[]]
- турски: [[]]
- унгарски: [[]]
- фински: [[]]
- френски: [[]]
- холандски: [[]]
- хърватски: [[]]
- чешки: [[]]
- шведски: överenskommelse
- японски: [[]]
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
