съвест

съвест (български)

съвест ±

ед.ч.		съ·вест
	членувано	съ·вест·та
мн.ч.		съ·вес·ти
	членувано	съ·вес·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. Угризение, спътствано от невъзможност за поправяне на накакво действие - в повечето случаи злодеяние.

Етимология

старобълг. съвѣсть (Супр.) - калка на гр. συνειδός или лат. conscientia. Заета и в руски.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: coscienza (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: conscientia (la) литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: совесть (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: omatunto френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: samvete японски: [[]]

Синоними

• съзнание, разум, свяст, скрупули, честност, почтеност, добросъвестност, морал, справедливост, добродетел
• угризение, разкайване, съжаление
• душа, сърце, чувства, мисли