суета

суета (български)

суета ±

ед.ч.		су·е·та
	членувано	су·е·та·та
мн.ч.		су·е·ти
	членувано	су·е·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Стремеж към празни, безсмислени неща и външен блясък; суетност.

Етимология

старобълг. соуета Образувана от старобълг. соуи „празен“, въсоуѥ „напразно“ (Супр., Мар., Зогр., Клоц.), вероятна калка на лат. vanitas < vanus „напразен“. соуи и лат. саvus „пуст, празен“ (ИЕ *k'ou-o-s) са еднакви по строеж . По-далечна връзка има със староинд. śūnam ср. р. „пустота“, śūnyás „пуст“, авест. а-sūnаh „без недостатъци“ (ИЕ *k'ou-nos).

Превод

английски: vanity арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: vanidad италиански: vanità китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: vanitas литовски: [[]]

немски: die Eitelkeit норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: суета словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: kibir унгарски: [[]] фински: [[]] френски: vanité холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• суетност, суетливост, празнота, арогантност, лекомислие, каприз, пустота, безсмислие, безсмисленост, пустословие, тщеславие, снобизъм, превзетост, вятърничавост, дребнавост, лекота
• суетене, суетня
• външен блясък
• славолюбие, самохвалство