суеверие
суеверие (български)
ед.ч. | су·е·ве·рие | |
---|---|---|
членувано | су·е·ве·ри·е·то | |
мн.ч. | су·е·ве·рия | |
членувано | су·е·ве·ри·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
- Лишено от разум поверие, породено от невежество или страх
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|