стъкло (български)

Съществително нарицателно име, среден род, тип

  1. Само ед. Прозрачно и лесночупливо кварцово вещество.
  2. Тънка плоскост от такъв материал, която се поставя на врати, прозорци и др.
  3. Стъклена част на различни оптически прибори, през която се гледа.

Етимология

ст.бълг. стькло κρύσταλλος, стьклѣница ἀλάβαστρος (Супр.). Праслав. *stьklo е културен термин, зает от гот. stikls, ст.в.нем. stесhаl „рог за пиене, чаша, ритон“. От рога за пиене това название е било пренесено на други видове съдове и в крайна сметка на материала „стъкло“. Лит. stiklas, латв. stikls, ст.прус. sticlo, рум. sticlă „стъкло“ са ранни заемки от слав. *stьklo.

Фразеологични изрази

  1. Увеличително стъкло „лупа“.

Превод

  • албански: xham (sq)
  • английски: glass (en)
  • арабски:  (ar)
  • арменски:  (hy)
  • африкаанс:  (af)
  • баски:  (eu)
  • белоруски: шкло (be)
  • бретонски:  (br)
  • виетнамски:  (vi)
  • грузински:  (ka)
  • гръцки:  (el)
  • датски:  (da)
  • есперанто:  (eo)
  • естонски:  (et)
  • иврит:  (he)
  • индонезийски:  (id)
  • интерлингва:  (ia)
  • ирландски:  (ga)
  • исландски:  (is)
  • испански:  (es)
  • италиански: vetro (it)
  • каталонски:  (ca)
  • китайски:  (zh)
  • корейски:  (ko)
  • корнийски:  (kw)
  • латвийски:  (lv)
  • латински:  (la)
  • литовски: stiklas (lt)
  • люксембургски:  (lb)
  • малайски:  (ms)

Синоними

Сродни думи

Производни думи