стон

стон (български)

стон ±

ед.ч.		стон
	непълен член	сто·на
	пълен член	сто·нът
мн.ч.		сто·но·ве
	членувано	сто·но·ве·те
бройна форма		сто·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

стенание, плач, ридание, охкане, пъшкане, вайкане, вопъл, рев, вой, въздишка, дълбока въздишка