стол
стол (български)
ед.ч. | стол | |
---|---|---|
непълен член | сто·ла | |
пълен член | сто·лът | |
мн.ч. | сто·ло·ве | |
членувано | сто·ло·ве·те | |
бройна форма | сто·ла | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Мебел, която се използва за седене, и побира само един човек. Столът се състои от крака, облегалка, седалка и понякога подпори за ръце. (На този стол може удобно да се седи.)
- Място, където се продава и консумира храна, обикновено в училище, фабрика и др. (Днес в стола предлагат печено пиле.)
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|