стоицизъм
стоицизъм (български)
ед.ч. | сто·и·ци·зъм | |
---|---|---|
непълен член | сто·и·циз·ма | |
пълен член | сто·и·циз·мът | |
мн.ч. | сто·и·циз·ми | |
членувано | сто·и·циз·ми·те | |
бройна форма | сто·и·ци·зъ·ма | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 11
- Учение, утвърждаващо вътрешната независимост на човека, с което той отговаря на истинската природа; непоколебимост, безстрастност, мъжествено понасяне на изпитанията и страданията в живота.
- Рационално философско учение, според което задачата на мъдрия човек е да познае закономерността в природата, като се освободи от страстите, да живее според природните изисквания.
Етимология
от Stoa — местност край Атина, където преподавал философът Зенон
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
твърдост, мъжество, издръжливост, хладнокръвие, спокойствие