статукво

статукво (български)

статукво ±

ед.ч.		ста·тук·во
	членувано	ста·тук·во·то
мн.ч.		ста·тук·ва
	членувано	ста·тук·ва·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. Положението, в което е било по-рано.
2. В международното право - съществувало или съществуващо в определен момент фактическо или правно положение.

Етимология

от латински status quo, също statu quo, status in quo — състоянието, в което

Превод

английски: status quo арабски: وضع راهن арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: μέχρι τούδε καθεστώς датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: statu quo италиански: status quo китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: status quo литовски: [[]]

немски: status quo норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: status quo португалски: [[]] румънски: statu-quo руски: статус-кво словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: dosadašnje stanje тайландски: [[]] турски: statüko унгарски: régi állapot фински: [[]] френски: statu quo холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: status quo японски: [[]]