сприхав
сприхав (български)
ед. ч. | м. р. | спри·хав | |
---|---|---|---|
непълен член | спри·ха·вия | ||
пълен член | спри·ха·ви·ят | ||
ж. р. | спри·ха·ва | ||
членувано | спри·ха·ва·та | ||
ср. р. | спри·ха·во | ||
членувано | спри·ха·во·то | ||
мн. ч. | спри·ха·ви | ||
членувано | спри·ха·ви·те |
Прилагателно име, тип 76
Който лесно се поддава на гнева, който бързо избухва; избухлив, гневлив, раздразнителен, невъздържан. Сприхав човек.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|