сол
сол (български)
ед.ч. | сол | |
---|---|---|
членувано | сол·та | |
мн.ч. | со·ли | |
членувано | со·ли·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Етимология
Стар индоевропейски корен: старобълг. соль: латв. sāls „сол“, лит. solymas „туршия“, лат. sāl, род. п. salis, старогр. ἅλς „сол, море“, армен. арм. аł, староирл. salann, гот. salt, тохар. А sāle, В salyi „сол“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|